Feb 24, 2011, 9:13 PM

Чаша чай

  Poetry » Love
1.4K 0 1

Обичам плътността на

твоята усмивка точно

тогава, когато те съзрях.

С чаровност тиха и блестяща

ти потопи ме в неизживян грях.

 

Нима е грях да се влюбиш?

Просто заблуждение, може би.

Но крехките маргарити

не крият заблуда на щастливите сълзи.

 

Натежалият въздух от твоите

картини от тамян спомени ражда,

танцуващи завладяващо и леко,

утоляващи моята жажда.

 

Топлината на хималайския чай,

обвивайки моето сърце,

връща плътната усмивка,

носена сякаш от хиляди ръце.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хихи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...