Обичам плътността на

твоята усмивка точно

тогава, когато те съзрях.

С чаровност тиха и блестяща

ти потопи ме в неизживян грях.

Нима е грях да се влюбиш?

Просто заблуждение, може би.

Но крехките маргарити

не крият заблуда на щастливите сълзи.

Натежалият въздух от твоите

картини от тамян спомени ражда,

танцуващи завладяващо и леко,

утоляващи моята жажда.

Топлината на хималайския чай,

обвивайки моето сърце,

връща плътната усмивка,

носена сякаш от хиляди ръце.