30 ago 2007, 23:40

Чаша живот

  Poesía
971 0 0
 

Повярвах, че любовта е песен,

че би те взел единствено дъжда,

със теб не виждах есен,

но не бих сравнила те с звезда.


И вярвах още, че е чаша вино

животът - небрежен великан.

Не исках с друг да пия,

с теб потапях се във този океан.


И прилив бе, и отлив бе,

лунна вечер и копринена дъга,

и синьото безоблачно небе.

Но с теб очите ми излъчваха тъга.


До дъно чашата изпита е.

Косите ми безсилен те душат.

По-красива от северно сияние,

по-дива съм от водопад.


Не искам страст, не търся нежност.

Не вярвам в любовта и хората.

Очи, които бягат цяла вечност,

и устни, по-топли от жаравата.


Безумна маска си надянах,

ролята на луда изиграх.

И думите във пепел се превръщаха,

сълзите ми остават твоя грях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...