Повярвах, че любовта е песен,
че би те взел единствено дъжда,
със теб не виждах есен,
но не бих сравнила те с звезда.
И вярвах още, че е чаша вино
животът - небрежен великан.
Не исках с друг да пия,
с теб потапях се във този океан.
И прилив бе, и отлив бе,
лунна вечер и копринена дъга,
и синьото безоблачно небе.
Но с теб очите ми излъчваха тъга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up