30 jul 2014, 15:09

Чаша море 

  Poesía » Del paisaje
670 0 25

                                                            

 

 

       ЧАША  МОРЕ

 

Горещници. Но лятото -

със сенчест алаброс.

Вълните са разпяти

от вятър виртуоз.

Надеждата ми плува

във чашата море.

Мигът не съществува

и времето ще спре.

Щастлива лунатичка

пред изгрева солен.

По кожата - лунички.

А слънцето - във мен!

Изпивам хоризонта,

послушно приближил.

 

След чашата, по морза:

- Внимание! Препил!

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??