Jul 30, 2014, 3:09 PM

Чаша море

827 0 25

                                                            

 

 

       ЧАША  МОРЕ

 

Горещници. Но лятото -

със сенчест алаброс.

Вълните са разпяти

от вятър виртуоз.

Надеждата ми плува

във чашата море.

Мигът не съществува

и времето ще спре.

Щастлива лунатичка

пред изгрева солен.

По кожата - лунички.

А слънцето - във мен!

Изпивам хоризонта,

послушно приближил.

 

След чашата, по морза:

- Внимание! Препил!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....