Jul 30, 2014, 3:09 PM

Чаша море 

  Poetry » Landscape
671 0 25

                                                            

 

 

       ЧАША  МОРЕ

 

Горещници. Но лятото -

със сенчест алаброс.

Вълните са разпяти

от вятър виртуоз.

Надеждата ми плува

във чашата море.

Мигът не съществува

и времето ще спре.

Щастлива лунатичка

пред изгрева солен.

По кожата - лунички.

А слънцето - във мен!

Изпивам хоризонта,

послушно приближил.

 

След чашата, по морза:

- Внимание! Препил!

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??