ЧАША МОРЕ
Горещници. Но лятото -
със сенчест алаброс.
Вълните са разпяти
от вятър виртуоз.
Надеждата ми плува
във чашата море.
Мигът не съществува
и времето ще спре.
Щастлива лунатичка
пред изгрева солен.
По кожата - лунички.
А слънцето - във мен!
Изпивам хоризонта,
послушно приближил.
След чашата, по морза:
- Внимание! Препил!
© Мария Панайотова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
