Чаша море
ЧАША МОРЕ
Горещници. Но лятото -
със сенчест алаброс.
Вълните са разпяти
от вятър виртуоз.
Надеждата ми плува
във чашата море.
Мигът не съществува
и времето ще спре.
Щастлива лунатичка
пред изгрева солен.
По кожата - лунички.
А слънцето - във мен!
Изпивам хоризонта,
послушно приближил.
След чашата, по морза:
- Внимание! Препил!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
