Чаша вино за Нея
Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам,
аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад.
И заченат среднощ в премалелия писък на бухал,
октомврийският смог се разпръсна по целия свят.
Есента ме покри под крилата си мокри и грешни,
чувах само как тропат ранените капки отвън.
Ала някой наля тръпно вино в бокалите тежки
и наздравица вдигна за Нея почти в полусън.
И за Нея отпихме по глътка – и тъмна, и пивка.
Тя в кръвта ни потече и в мислите бавно преля,
а подир се въздигна от шепот до песен звънлива
и развърза езици, сковани от страх и тъма.
Ако има любов – на света да разкажеш за нея.
Ако има тъга – да заровиш под камък и дъб.
Ти от мен, тишина, изчезни – остави ме да пея –
и не ръфай душата с препълнен от горести зъб.
Този свят е за двама и няма защо да се чудя
за какво съм роден и защо в светлина съм дошъл.
Всеки утринен мрак изтънява, когато се будиш,
премалял от любов, догорял и стопен като сък.
Аз за Нея долях до ръба и последната чаша,
и пиян от любов, и замаян от билки и стих,
тук оставих сърцето си – нека разказва нататък
колко чини светът без бокала и погледа тих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
