24 may 2011, 10:36

Частичка от времето

  Poesía » Otra
1.2K 0 30

 

Уловена частичка от времето

от нас бяга по пътя сама

и се мъчим да хванеме стремето

на човешката своя съдба.

 

Всеки миг ни сближава, разделя

и оставя в очите следи,

но понякога всичко отнема

и копае дълбоки бразди.

 

И се трупат изпуснати шансове

и неказани гласно мечти,

тихо стенем във своите размисли,

да не би да останем сами.

 

Бързо бяга частичка от времето,

неусетно години реди,

в тях оглежда се животът ни шеметно -

пъстър низ от успех и сълзи.

 

И към пътя си гледаме, молещи

да преминем без болка почти

и дано да оставиме някъде

свойте малки, но зрими следи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...