24 may 2011, 10:36

Частичка от времето

  Poesía » Otra
1.2K 0 30

 

Уловена частичка от времето

от нас бяга по пътя сама

и се мъчим да хванеме стремето

на човешката своя съдба.

 

Всеки миг ни сближава, разделя

и оставя в очите следи,

но понякога всичко отнема

и копае дълбоки бразди.

 

И се трупат изпуснати шансове

и неказани гласно мечти,

тихо стенем във своите размисли,

да не би да останем сами.

 

Бързо бяга частичка от времето,

неусетно години реди,

в тях оглежда се животът ни шеметно -

пъстър низ от успех и сълзи.

 

И към пътя си гледаме, молещи

да преминем без болка почти

и дано да оставиме някъде

свойте малки, но зрими следи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...