May 24, 2011, 10:36 AM

Частичка от времето

  Poetry » Other
1.2K 0 30

 

Уловена частичка от времето

от нас бяга по пътя сама

и се мъчим да хванеме стремето

на човешката своя съдба.

 

Всеки миг ни сближава, разделя

и оставя в очите следи,

но понякога всичко отнема

и копае дълбоки бразди.

 

И се трупат изпуснати шансове

и неказани гласно мечти,

тихо стенем във своите размисли,

да не би да останем сами.

 

Бързо бяга частичка от времето,

неусетно години реди,

в тях оглежда се животът ни шеметно -

пъстър низ от успех и сълзи.

 

И към пътя си гледаме, молещи

да преминем без болка почти

и дано да оставиме някъде

свойте малки, но зрими следи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...