Уловена частичка от времето
от нас бяга по пътя сама
и се мъчим да хванеме стремето
на човешката своя съдба.
Всеки миг ни сближава, разделя
и оставя в очите следи,
но понякога всичко отнема
и копае дълбоки бразди.
И се трупат изпуснати шансове
и неказани гласно мечти,
тихо стенем във своите размисли,
да не би да останем сами.
Бързо бяга частичка от времето,
неусетно години реди,
в тях оглежда се животът ни шеметно -
пъстър низ от успех и сълзи.
И към пътя си гледаме, молещи
да преминем без болка почти
и дано да оставиме някъде
свойте малки, но зрими следи.
© Сеси All rights reserved.