24 мая 2011 г., 10:36

Частичка от времето

1.2K 0 30

 

Уловена частичка от времето

от нас бяга по пътя сама

и се мъчим да хванеме стремето

на човешката своя съдба.

 

Всеки миг ни сближава, разделя

и оставя в очите следи,

но понякога всичко отнема

и копае дълбоки бразди.

 

И се трупат изпуснати шансове

и неказани гласно мечти,

тихо стенем във своите размисли,

да не би да останем сами.

 

Бързо бяга частичка от времето,

неусетно години реди,

в тях оглежда се животът ни шеметно -

пъстър низ от успех и сълзи.

 

И към пътя си гледаме, молещи

да преминем без болка почти

и дано да оставиме някъде

свойте малки, но зрими следи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...