10 jul 2008, 21:00

Челичена от мед...

  Poesía
1K 0 5

Каменоломно се трошех,

съзаклятнически,

задъхвайки се в злъч.

Задълбах кората

в съвършенство,

издълбана

от ненатрупана вина.

Презрях се,

превивайки се

на костенурката

във гърбица

с вечно клатеща глава.

Заболя ме,

губейки приятелства,

запулсирах

с просещи ръце.

Но не предадох,

знаейки

на залъка цената,

закрих очи,

търсейки се в мен!

И запустях,

покъпала се в пита,

челичена от мед!!!

 

10.07.2008 г.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...