10 jul 2008, 21:00

Челичена от мед...

  Poesía
1K 0 5

Каменоломно се трошех,

съзаклятнически,

задъхвайки се в злъч.

Задълбах кората

в съвършенство,

издълбана

от ненатрупана вина.

Презрях се,

превивайки се

на костенурката

във гърбица

с вечно клатеща глава.

Заболя ме,

губейки приятелства,

запулсирах

с просещи ръце.

Но не предадох,

знаейки

на залъка цената,

закрих очи,

търсейки се в мен!

И запустях,

покъпала се в пита,

челичена от мед!!!

 

10.07.2008 г.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...