Челичена от мед...
Каменоломно се трошех,
съзаклятнически,
задъхвайки се в злъч.
Задълбах кората
в съвършенство,
издълбана
от ненатрупана вина.
Презрях се,
превивайки се
на костенурката
във гърбица
с вечно клатеща глава.
Заболя ме,
губейки приятелства,
запулсирах
с просещи ръце.
Но не предадох,
знаейки
на залъка цената,
закрих очи,
търсейки се в мен!
И запустях,
покъпала се в пита,
челичена от мед!!!
10.07.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
