Каменоломно се трошех,
съзаклятнически,
задъхвайки се в злъч.
Задълбах кората
в съвършенство,
издълбана
от ненатрупана вина.
Презрях се,
превивайки се
на костенурката
във гърбица
с вечно клатеща глава.
Заболя ме,
губейки приятелства,
запулсирах
с просещи ръце.
Но не предадох,
знаейки
на залъка цената,
закрих очи,
търсейки се в мен!
И запустях,
покъпала се в пита,
челичена от мед!!!
10.07.2008 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
