Каменоломно се трошех,
съзаклятнически,
задъхвайки се в злъч.
Задълбах кората
в съвършенство,
издълбана
от ненатрупана вина.
Презрях се,
превивайки се
на костенурката
във гърбица
с вечно клатеща глава.
Заболя ме,
губейки приятелства,
запулсирах
с просещи ръце.
Но не предадох,
знаейки
на залъка цената,
закрих очи,
търсейки се в мен!
И запустях,
покъпала се в пита,
челичена от мед!!!
10.07.2008 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
