Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал –
тръгнал си в преспите като на бал!
Смъквай гюруците, зима е – мраз!
Чакат ни внуците, мой Фантомас.
Знам ти и кътните зъби, храбрец.
Смешките пътните, оня живец,
който споделяхме в топлия мрак,
хляба, постелята, дългия брак… ...