Черна виелица
Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал –
тръгнал си в преспите като на бал!
Смъквай гюруците, зима е – мраз!
Чакат ни внуците, мой Фантомас.
Знам ти и кътните зъби, храбрец.
Смешките пътните, оня живец,
който споделяхме в топлия мрак,
хляба, постелята, дългия брак…
Нещо закъсахме, а как вали!
Казваш навъсено: „Късно!“. Дали?
Свършва пъртината, там – сняг, мъгла…
Рубикон минат е, съдбата – зла.
Пускай ми парното, музика – туш!
Дъжд ли в път свари те – вземи си душ!
Животът с две лица – слънца, луни…
в черна виелица пак ни плени.
27.11.2023
https://www.youtube.com/watch?v=oTf5qi2J6PM
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
