28.11.2023 г., 8:03 ч.

Черна виелица 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
5.0 / 3
346 0 2
Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал –
тръгнал си в преспите като на бал!
Смъквай гюруците, зима е – мраз!
Чакат ни внуците, мой Фантомас.
Знам ти и кътните зъби, храбрец.
Смешките пътните, оня живец,
който споделяхме в топлия мрак,
хляба, постелята, дългия брак… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Предложения
  • Ще те обичам тихо... И от разстояние. Ще ме боли от твоето отсъствие. Ще си припомням твоето ухание,...
  • Белязах ти душата с незабрава и сянката си в стъпките ти вплетох. Два въглена горещи на раздяла в съ...
  • Любовта ни удари се в тъмния ръб на времето, странно замръзнало и хладно се гледахме, обърнали гръб ...

Още произведения »