МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
28.11.2023 г., 8:03 ч.

Черна виелица 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
236 0 2

Тихо прелитащи бели оси. 

Нищо не питаш ти – студ изкласи!

Сняг между веждите – сякаш куршум.

Жално поглеждам те – имаш ли ум?

 

Слагай апреските, топлия шал –

тръгнал си в преспите като на бал!

Смъквай гюруците, зима е – мраз!

Чакат ни внуците, мой Фантомас.

 

Знам ти и кътните зъби, храбрец.

Смешките пътните, оня живец,

който споделяхме в топлия мрак,

хляба, постелята, дългия брак…

 

Нещо закъсахме, а как вали!

Казваш навъсено: „Късно!“. Дали?

Свършва пъртината, там – сняг, мъгла…

Рубикон минат е, съдбата – зла.

 

Пускай ми парното, музика – туш!

Дъжд ли в път свари те – вземи си душ!

Животът с две лица – слънца, луни…             

в черна виелица пак ни плени.      

           

27.11.2023

 

https://www.youtube.com/watch?v=oTf5qi2J6PM

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??