Черна виелица

28 нояб. 2023 г., 08:03

Поэзия » Любовная, Пейзажная

237 0 2

Тихо прелитащи бели оси.

Нищо не питаш ти – студ изкласи!

Сняг между веждите – сякаш куршум.

Жално поглеждам те – имаш ли ум?

Слагай апреските, топлия шал –

тръгнал си в преспите като на бал!

Смъквай гюруците, зима е – мраз!

Чакат ни внуците, мой Фантомас.

Знам ти и кътните зъби, храбрец.

Смешките пътните, оня живец,

който споделяхме в топлия мрак,

хляба, постелята, дългия брак…

Нещо закъсахме, а как вали!

Казваш навъсено: „Късно!“. Дали?

Свършва пъртината, там – сняг, мъгла…

Рубикон минат е, съдбата – зла.

Пускай ми парното, музика – туш!

Дъжд ли в път свари те – вземи си душ!

Животът с две лица – слънца, луни…

в черна виелица пак ни плени.

27.11.2023

https://www.youtube.com/watch?v=oTf5qi2J6PM

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2023-11-29T03:29:19+02:00

😃 Благодаря. Четох за много хора, затънали в снега и ето какво се получи.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-11-28T08:28:21+02:00

Изтананиках си го наум