10 jun 2009, 23:05

Черният изгрев

  Poesía » Otra
822 0 2

Отваряш си очите, а него пак го няма
и виждаш само снимка, на присъствието му измама,
в сърцето зее дупка като яма,
но кой да я запълни, като завинаги го няма...
И болката преглъщаш, спомените връщаш,
но назад не се обръщаш...
Сълзите прикриваш, за други закриваш, 
пред мен се откриваш, на мен се опираш...
И виждат всички фалшивата усмивка,
разпитват за новата забивка,
душата никой не чува как вика „спрете“,
спрете, по дяволите, на мира ме оставете...
Миг и вече си на друго място и всички са във черно,
във черно, но не защото е модерно...
Напират сълзите, текат от очите, проклинат съдбите и търсят добрите...
Поглеждаш към студения, безчувствен камък,
а в сърцето тлее болезненият пламък...
Всичко свършва, сбогуваш се със него за последно...
И тръгваш ти по своя път, и той го иска, така е редно.
Прегръщам те силно и се опитвам да не плача,
но слънцето бавно по склона се свлича...
Усмихваш се непресторено и търсиш топлина,
а пред теб отново се изписпва с глупави въпроси цяла планина...
Излизаме навън, от клюките и злобата далеч,
а болката отново разкъсва те със своя огнен меч...
Падаш, но не се предаваш, 
продължаваш и успяваш...
А аз съм там, там съм, а и тук,
на всички глупаци съм тук напук...
До тебе ще съм винаги, знай...
До тебе ще съм, каквото и да става,
до теб, до край...
До теб, защото заедно като сме, злобата се сломява
до теб завинаги, със теб в нашия рай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...