Отваряш си очите, а него пак го няма
и виждаш само снимка, на присъствието му измама,
в сърцето зее дупка като яма,
но кой да я запълни, като завинаги го няма...
И болката преглъщаш, спомените връщаш,
но назад не се обръщаш...
Сълзите прикриваш, за други закриваш,
пред мен се откриваш, на мен се опираш...
И виждат всички фалшивата усмивка,
разпитват за новата забивка,
душата никой не чува как вика „спрете“,
спрете, по дяволите, на мира ме оставете... ...