Jun 10, 2009, 11:05 PM

Черният изгрев 

  Poetry » Other
628 0 2
Отваряш си очите, а него пак го няма
и виждаш само снимка, на присъствието му измама,
в сърцето зее дупка като яма,
но кой да я запълни, като завинаги го няма...
И болката преглъщаш, спомените връщаш,
но назад не се обръщаш...
Сълзите прикриваш, за други закриваш,
пред мен се откриваш, на мен се опираш...
И виждат всички фалшивата усмивка,
разпитват за новата забивка,
душата никой не чува как вика „спрете“,
спрете, по дяволите, на мира ме оставете... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криска All rights reserved.

Random works
: ??:??