Отваряш си очите, а него пак го няма
и виждаш само снимка, на присъствието му измама,
в сърцето зее дупка като яма,
но кой да я запълни, като завинаги го няма...
И болката преглъщаш, спомените връщаш,
но назад не се обръщаш...
Сълзите прикриваш, за други закриваш,
пред мен се откриваш, на мен се опираш...
И виждат всички фалшивата усмивка,
разпитват за новата забивка,
душата никой не чува как вика „спрете“,
спрете, по дяволите, на мира ме оставете... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up