10 ene 2007, 22:22

Черно е

  Poesía
624 0 0
Черната мъгла
слива се с деня
и заспивам уморена на твоята ръка
закриляна от страха.
Пленена съм в съня!

Окована от таз мечта,
устремена към скала,
придружавам глутница на свирепостта.
Търся капка от любовта,
открадната от непримиримостта.
Ала изгубената ми душа
Още търси място под дъжда.

Омагьосана от таз игра
пътувам към гибелта
следвана от реки на самота.
Непоколебимо търся светлина,
но тя скрила се е в хралупа на змия
и чака моята молба:
„Спаси ме от таз тъга!”

Черната сълза
топи се във восъчна зора
обляла с горещина морската вода.
И умира в солта
като падаща звезда
свалена безславно на черната земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...