10 янв. 2007 г., 22:22

Черно е

623 0 0
Черната мъгла
слива се с деня
и заспивам уморена на твоята ръка
закриляна от страха.
Пленена съм в съня!

Окована от таз мечта,
устремена към скала,
придружавам глутница на свирепостта.
Търся капка от любовта,
открадната от непримиримостта.
Ала изгубената ми душа
Още търси място под дъжда.

Омагьосана от таз игра
пътувам към гибелта
следвана от реки на самота.
Непоколебимо търся светлина,
но тя скрила се е в хралупа на змия
и чака моята молба:
„Спаси ме от таз тъга!”

Черната сълза
топи се във восъчна зора
обляла с горещина морската вода.
И умира в солта
като падаща звезда
свалена безславно на черната земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...