Черно и бяло
Колко малко му трябва на бялото -
само мъничка капка катран
да посивее сърцето му цялото,
да потъне в мъгливия блян.
Не е катранът черен мътилката
на душите ни бели и чисти,
ни танинът, горчивият в билката,
рано брана край извори бистри.
Неусетно човек посивява
от компромиси в мънички дози
и полустини полузабравя,
а поемите стават на прози…
И…в живота това е прието,
то счита напълно нормално…
но как Принцип е нещо, което
изключение има, реално?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados
