Колко малко му трябва на бялото -
само мъничка капка катран
да посивее сърцето му цялото,
да потъне в мъгливия блян.
Не е катранът черен мътилката
на душите ни бели и чисти,
ни танинът, горчивият в билката,
рано брана край извори бистри.
Неусетно човек посивява
от компромиси в мънички дози
и полустини полузабравя,
а поемите стават на прози…
И…в живота това е прието,
то счита напълно нормално…
но как Принцип е нещо, което
изключение има, реално?
© Ивана Бойчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
