Колко малко му трябва на бялото -
само мъничка капка катран
да посивее сърцето му цялото,
да потъне в мъгливия блян.
Не е катранът черен мътилката
на душите ни бели и чисти,
ни танинът, горчивият в билката,
рано брана край извори бистри.
Неусетно човек посивява
от компромиси в мънички дози
и полустини полузабравя,
а поемите стават на прози…
И…в живота това е прието,
то счита напълно нормално…
но как Принцип е нещо, което
изключение има, реално?
© Ивана Бойчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
