Колко малко му трябва на бялото -
само мъничка капка катран
да посивее сърцето му цялото,
да потъне в мъгливия блян.
Не е катранът черен мътилката
на душите ни бели и чисти,
ни танинът, горчивият в билката,
рано брана край извори бистри.
Неусетно човек посивява
от компромиси в мънички дози
и полустини полузабравя,
а поемите стават на прози…
И…в живота това е прието,
то счита напълно нормално…
но как Принцип е нещо, което
изключение има, реално?
© Ивана Бойчева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
