Колко малко му трябва на бялото -

само мъничка капка катран

да посивее сърцето му цялото,

да потъне в мъгливия блян.

Не е катранът черен мътилката

на душите ни бели и чисти,

ни танинът, горчивият в билката,

рано брана край извори бистри.

Неусетно човек посивява

от компромиси в мънички дози

 и полустини полузабравя,

а поемите стават на прози…

И…в живота това е прието,

то счита напълно нормално…

но как Принцип е нещо, което

изключение има, реално?