Черно и бяло
Колко малко му трябва на бялото -
само мъничка капка катран
да посивее сърцето му цялото,
да потъне в мъгливия блян.
Не е катранът черен мътилката
на душите ни бели и чисти,
ни танинът, горчивият в билката,
рано брана край извори бистри.
Неусетно човек посивява
от компромиси в мънички дози
и полустини полузабравя,
а поемите стават на прози…
И…в живота това е прието,
то счита напълно нормално…
но как Принцип е нещо, което
изключение има, реално?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Бойчева Всички права запазени
