Черно / Спасение /
Нощта се спуска бързо, непрогледно,
изпива силата в човека и потапя го във самота.
Нощта е черна, черни са и дните,
а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.
Сила не му остана да се бори с ветровете,
опустошили вече празната душа.
Няма ги дори и звездите -
само черната луна.
Пропада безследно човекът
в пропастта, наречена тъга.
Предава се без борба
и умира най-самичък на света...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Todos los derechos reservados
