Черно / Спасение /

lenya (Елена)
19 98

21 ago 2009, 21:45

Poesía » Otra

557 0 1

Нощта се спуска бързо, непрогледно,

изпива силата в човека и потапя го във самота.

Нощта е черна, черни са и дните,

а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.

Сила не му остана да се бори с ветровете,

опустошили вече празната душа.

Няма ги дори и звездите -

само черната луна.

Пропада безследно човекът

в пропастта, наречена тъга.

Предава се без борба

и умира най-самичък на света...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.