Aug 21, 2009, 9:45 PM

Черно / Спасение / 

  Poetry » Other
626 0 1
Нощта се спуска бързо, непрогледно,
изпива силата в човека и потапя го във самота.
Нощта е черна, черни са и дните,
а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.
Сила не му остана да се бори с ветровете,
опустошили вече празната душа.
Няма ги дори и звездите -
само черната луна.
Пропада безследно човекът
в пропастта, наречена тъга.
Предава се без борба
и умира най-самичък на света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Random works
: ??:??