Нощта се спуска бързо, непрогледно,
изпива силата в човека и потапя го във самота.
Нощта е черна, черни са и дните,
а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.
Сила не му остана да се бори с ветровете,
опустошили вече празната душа.
Няма ги дори и звездите -
само черната луна.
Пропада безследно човекът
в пропастта, наречена тъга.
Предава се без борба
и умира най-самичък на света...
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
