Черно / Спасение /
Нощта се спуска бързо, непрогледно,
изпива силата в човека и потапя го във самота.
Нощта е черна, черни са и дните,
а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.
Сила не му остана да се бори с ветровете,
опустошили вече празната душа.
Няма ги дори и звездите -
само черната луна.
Пропада безследно човекът
в пропастта, наречена тъга.
Предава се без борба
и умира най-самичък на света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
