Както си вървяха, нещо си говореха,
група мъртви хора, група мъртъвци.
Гласовито спореха, тихичко мърмореха,
може и на български, може на фарси.
Слагаха си думи в черепите празни
- вицове несмешни в смешните си дни.
И звъняха кухо, всеки божи празник,
колейки поредните жертвени „свини”.
В катафалка Времето, люпеше си семето
и гризеше ябълка, здравето запазвайки...
Искаше си Времето, да му мине времето,
ей така живуркайки, ей така
похапвайки.
© Георги Динински Todos los derechos reservados