Черногледо
Както си вървяха, нещо си говореха,
група мъртви хора, група мъртъвци.
Гласовито спореха, тихичко мърмореха,
може и на български, може на фарси.
Слагаха си думи в черепите празни
- вицове несмешни в смешните си дни.
И звъняха кухо, всеки божи празник,
колейки поредните жертвени „свини”.
В катафалка Времето, люпеше си семето
и гризеше ябълка, здравето запазвайки...
Искаше си Времето, да му мине времето,
ей така живуркайки, ей така
похапвайки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
