3 mar 2009, 20:38

Черното отива ми за назидание

  Poesía » Otra
1.6K 0 11
Теменужено разцъфвам с вятъра,
когато демони танцуват помежду ни.
Със вълните се разбивам в пясъка
и прозвучават първите китарни струни.

Залезно сама прегръщам слънцето,
в което даже лятото ми се загуби.
Дъждовната кралица на небето
създаде нощни и мечтани пеперуди.

Не съм отново черно-бяла снимка,
служеща единствено за съзерцание,
излязох  от онази приказка.
Черното отива ми за назидание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споменах...последният стих носи смисъла на целия стих...Дъждовната кралица не беше само снимка, както я възприемаха...много. А черното й беше наложително
  • Едно не разбрах - как последният стих се свързва с останалите логически? Красиви думи наистина, но не се отвличай прекалено от събитието, което те е вдъхновило. Пиши и гледай по-оптимистично, хубаво момиче си, недей така тъжно
  • Прекрасен стих!Всъщност,както всеки твой!
    Прегръдки!
  • Какво прави поетичното сърчице? Наминавам да видя!Поздрав! Очаквам!
  • Изпълваш душата ми! Прекрасни стихове!Поздравления!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...