3 мар. 2009 г., 20:38

Черното отива ми за назидание

1.6K 0 11
Теменужено разцъфвам с вятъра,
когато демони танцуват помежду ни.
Със вълните се разбивам в пясъка
и прозвучават първите китарни струни.

Залезно сама прегръщам слънцето,
в което даже лятото ми се загуби.
Дъждовната кралица на небето
създаде нощни и мечтани пеперуди.

Не съм отново черно-бяла снимка,
служеща единствено за съзерцание,
излязох  от онази приказка.
Черното отива ми за назидание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преследваща северния вятър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споменах...последният стих носи смисъла на целия стих...Дъждовната кралица не беше само снимка, както я възприемаха...много. А черното й беше наложително
  • Едно не разбрах - как последният стих се свързва с останалите логически? Красиви думи наистина, но не се отвличай прекалено от събитието, което те е вдъхновило. Пиши и гледай по-оптимистично, хубаво момиче си, недей така тъжно
  • Прекрасен стих!Всъщност,както всеки твой!
    Прегръдки!
  • Какво прави поетичното сърчице? Наминавам да видя!Поздрав! Очаквам!
  • Изпълваш душата ми! Прекрасни стихове!Поздравления!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...