Теменужено разцъфвам с вятъра,
когато демони танцуват помежду ни.
Със вълните се разбивам в пясъка
и прозвучават първите китарни струни.
Залезно сама прегръщам слънцето,
в което даже лятото ми се загуби.
Дъждовната кралица на небето
създаде нощни и мечтани пеперуди.
Не съм отново черно-бяла снимка,
служеща единствено за съзерцание,
излязох от онази приказка.
Черното отива ми за назидание.