3.03.2009 г., 20:38 ч.

Черното отива ми за назидание 

  Поезия » Друга
1152 0 11
Теменужено разцъфвам с вятъра,
когато демони танцуват помежду ни.
Със вълните се разбивам в пясъка
и прозвучават първите китарни струни.

Залезно сама прегръщам слънцето,
в което даже лятото ми се загуби.
Дъждовната кралица на небето
създаде нощни и мечтани пеперуди.

Не съм отново черно-бяла снимка,
служеща единствено за съзерцание,
излязох  от онази приказка.
Черното отива ми за назидание.

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??