11 oct 2023, 18:05

Чертата на есенното равноденствие 

  Poesía » Formas graves
277 2 4

ЧЕРТАТА НА ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ

 

Аз мога да надипля две по две,
драпериите сини на морето 
дордето злата есен разкове
сандъка, в който къта ветровете.

 

И мога много дълго да мълча,
да се скатавам и да не говоря.
Но скитникът у мене – величав,
примамван е от тъмните простори –

 

де в бездната се напластява мрак
и миг преди ръба ѝ да прекрача,
заслушала се в дрезгавия грак

на гларуса – самотен и недраг,
готова съм и с него да поплача,
след нас щом не остава даже знак.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??