24 jul 2007, 17:43

Чертички от шевички

  Poesía
834 0 20


                                         Пъстра носия,
                                         женска снага обвила,
                                         от бяла свила.

                                         Златни пендари
                                         върху гърди на мома,
                                         малки са слънца.

                                         Две плитки шават -
                                         тайно в мъжките души
                                         огньове палят.

                                         Моми момците
                                         с китка здравче даряват,
                                         магия правят.

                                         Момци юнаци
                                         от менци вода пият,
                                         китки закичват.       

                                         Млади невести
                                         със страни зачервени,
                                         гледат засмени.

                                         Нестинарките
                                         по жарава пристъпват,
                                         болка пропъждат.

                                         Стари и млади
                                         руйно вино отпиват,
                                         мустаци вият.

                                         Тежкото хоро
                                         се вие на мегдана,
                                         празник настана.

                                         Там край мегдана,
                                         на росната поляна
                                         чака курбанът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...