6 jun 2025, 22:29

Червената шапчица. По Джек Лондон и Йосиф Перец

  Poesía
411 3 7
О, как болят понякога нещата!  И в тази връзка имаме си вълк, Червена шапка яхнала метлата, достойна дъщеря на свойта кръв.   Той бе уверен, даже и нахакан – щом иска нещо – взема го. До днес. Разбойник и златотърсач отракан, но срещна нея и не бе късмет.   Юкон разливаше води в гората, а въздухът е с аромат на бор. Бе пролет хладна и към днешна дата на злато и жени бе станал роб.   Пътеката е тясна и ронлива. Прокарал между зъбите си стрък, усмихна ѝ се. Не съвсем накриво. Отвърна му. С разбиващ ъперкът.   Реши да прояви завиден разум Оттегли се. Със скорост на мълва. Усмихна му се. Знаеше (до август), че ще яде от нейната ръка.   Жени Иванова

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доче, благодаря ти
    Дресурата по принцип си е чудо,
    обаче, стане ли въпрос за вълк
    любов ще го сломи, не нещо друго.
    Не искам раната от вълчи зъб.

    ––––––

    Юри, благодаря за стихчето
    За книгите не вярвам много-много. : ))
    За вълците, обаче, е така!
    Единствено в смъртта си казват "сбогом"
    и верни са дори отвъд това.
  • Доче, благодаря ти
    Дресурата по принцип си е чудо,
    обаче, стане ли въпрос за вълк
    любов ще го сломи, не нещо .
    Не искам раната от вълчи зъб

    ––––––

    Юри, благодаря за стихчето
    За книгите не вярвам много-много. : ))
    За вълците, обаче, е така!
    Единствено в смъртта си казват "сбогом"
    и верни са дори отвъд това.
  • Дресурата ако е качествена върши чудеса
  • Жени!!! 😊
    Признавам си, че книги не чета,
    но знам за вълците доволно много;
    Макар да са най-умни на света,
    и те до днес горят в любовен огън!
  • С времената е съзнателно, ИнаКалина. Много ти благодаря: )

    Мерси, Георги.

Изненада с Червената шапка 🇧🇬

От дълго време, Вълчо бе ерген;
Един самотен вълк във планината.
Нагонът го тресеше всеки ден!
На мускули го караше в кревата!
Но онзи ден - в съседната гора, ...
402 4 8

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....