Червената шапчица. По Джек Лондон и Йосиф Перец
О, как болят понякога нещата!
И в тази връзка имаме си вълк,
Червена шапка яхнала метлата,
достойна дъщеря на свойта кръв.
Той бе уверен, даже и нахакан –
щом иска нещо – взема го. До днес.
Разбойник и златотърсач отракан,
но срещна нея и не бе късмет.
Юкон разливаше води в гората,
а въздухът е с аромат на бор.
Бе пролет хладна и към днешна дата
на злато и жени бе станал роб.
Пътеката е тясна и ронлива.
Прокарал между зъбите си стрък,
усмихна ѝ се. Не съвсем накриво.
Отвърна му. С разбиващ ъперкът.
Реши да прояви завиден разум
Оттегли се. Със скорост на мълва.
Усмихна му се. Знаеше (до август),
че ще яде от нейната ръка.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
