Червената шапчица. По Джек Лондон и Йосиф Перец
О, как болят понякога нещата!
И в тази връзка имаме си вълк,
Червена шапка яхнала метлата,
достойна дъщеря на свойта кръв.
Той бе уверен, даже и нахакан –
щом иска нещо – взема го. До днес.
Разбойник и златотърсач отракан,
но срещна нея и не бе късмет.
Юкон разливаше води в гората,
а въздухът е с аромат на бор.
Бе пролет хладна и към днешна дата
на злато и жени бе станал роб.
Пътеката е тясна и ронлива.
Прокарал между зъбите си стрък,
усмихна ѝ се. Не съвсем накриво.
Отвърна му. С разбиващ ъперкът.
Реши да прояви завиден разум
Оттегли се. Със скорост на мълва.
Усмихна му се. Знаеше (до август),
че ще яде от нейната ръка.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
