mislitel (Георги Каменов)
1149 11118
3 oct 2020, 8:10  

Червено 

  Poesía » Civil
362 3 18
 

Една спринцовка гледаше луната
през дулото на своята игла. 
Ветрецът нежно галеше цветята 
и шепнеше им своята тъга.

Разказваше им за едно момиче
красиво, като падаща звезда, 
омайно, като пъпка на кокиче, 
което в своя полет изгоря. 

Обичаше, но принцът бе неверен, 
подлъга я и подло изостави. 
Отчете се със удара победен, 
а после я отхвърли... и забрави... 

Отиде си, но бе й взел сърцето, 
и в нея зейна бездна пустота. 
За нея Слънце нямаше небето, 
и болката в едно се сля с плътта. 

И всеки ден по-мрачен бе от вчера,
и всяка нощ за нея бе кошмар. 
Съдбата бе коварна, с изневяра, 
с живота й играеше комар. 

Отровата продаде й негодник
със думите, че носела забрава. 
Самият той отдавна бе поклонник
на дрогата, а тя така бе слаба... 

Спринцовката впи жилото си с ярост
във вената й, търсеща кръвта. 
И сля токсините си с нежната й младост 
предвкусвайки, че носи й смъртта.

Когато съмна, тялото откриха, 
красиво, бездиханно и студено. 
Природата смълчана бе и тиха, 
а светофарът... светеше червено...

     *****

Тъй вятърът говореше с цветята, 
случайно чух аз разговора тих. 
Спринцовката зарових с крак в земята, 
а чутото... записах в този стих... 

01.03.2001.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Светулке, на теория звучи добре и даже съм съгласен, но... нито знам как да се оправя с тази задача, нито нищо, а и всички знаем, какви текстове се слушат повсеместно...
    Благодаря ти от сърце.
  • Георги, намери композитор и пуснете тази песен, нека всички я слушат и мислят преди да посегнат към катрана.
  • Да, това е думата, Кети Рашева, благодаря ти.
  • Жестоко!
  • Дани, извинявай, че те прекръстих 😞
    Чак сега забелязах, а изпуснах времето за редактиране на коментара.
  • Сърдечни благодарности, Дени, за тези силни думи, които само се надявам, наистина да заслужавам, както аз, така и този ми стих ❤️
  • Има стихове, от които настръхва човек и мълчи. Това е един от тях. Запомнящ се, силен...
  • Уви, наистина е актуален, Ина 😞
    Благодаря за включването.
  • Да, хубав стих. И актуална история на много млади хора по света.
  • Сърдечни благодарности, Деа, за топлия отзив.
  • Много хубаво, Жоро, и много тъжно...
  • Благодаря, Доротея. Въпреки, че тази ми творба е на почти 20 години, все още я имам за сред най-силното, написано от мен.
    Благодаря и на теб, адаш. Да, историята тук е наистина, като взета от самата реалност...
  • Реална, тъжва история, майсторски пресътворена.
  • Настръхнах. Поздрави!
  • Да, Мариана, тежко и трудно е за ранимите и крехки души. Благодаря ти за това чисто човешко включване.
    Благодаря и на теб, Дени.
  • Хубаво ти е това, Жоре.
  • Благодаря, Теодора, за силните слова, относно творбата ми.
  • Невероятно, Георги, моите поздравления! Звучи като балада! Тука чувствата просто се гърчат, моите аплодисменти!
Propuestas
: ??:??