Червено
Една спринцовка гледаше луната
през дулото на своята игла.
Ветрецът нежно галеше цветята
и шепнеше им своята тъга.
Разказваше им за едно момиче
красиво, като падаща звезда,
омайно, като пъпка на кокиче,
което в своя полет изгоря.
Обичаше, но принцът бе неверен,
подлъга я и подло изостави.
Отчете се със удара победен,
а после я отхвърли... и забрави...
Отиде си, но бе й взел сърцето,
и в нея зейна бездна пустота.
За нея Слънце нямаше небето,
и болката в едно се сля с плътта.
И всеки ден по-мрачен бе от вчера,
и всяка нощ за нея бе кошмар.
Съдбата бе коварна, с изневяра,
с живота й играеше комар.
Отровата продаде й негодник
със думите, че носела забрава.
Самият той отдавна бе поклонник
на дрогата, а тя така бе слаба...
Спринцовката впи жилото си с ярост
във вената й, търсеща кръвта.
И сля токсините си с нежната й младост
предвкусвайки, че носи й смъртта.
Когато съмна, тялото откриха,
красиво, бездиханно и студено.
Природата смълчана бе и тиха,
а светофарът... светеше червено...
*****
Тъй вятърът говореше с цветята,
случайно чух аз разговора тих.
Спринцовката зарових с крак в земята,
а чутото... записах в този стих...
01.03.2001.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Георги, намери композитор и пуснете тази песен, нека всички я слушат и мислят преди да посегнат към катрана.
-
Да, това е думата, Кети Рашева, благодаря ти.
-
Жестоко!
-
Дани, извинявай, че те прекръстих 😞
Чак сега забелязах, а изпуснах времето за редактиране на коментара. -
Сърдечни благодарности, Дени, за тези силни думи, които само се надявам, наистина да заслужавам, както аз, така и този ми стих ❤️
-
Има стихове, от които настръхва човек и мълчи. Това е един от тях. Запомнящ се, силен...
-
Уви, наистина е актуален, Ина 😞
Благодаря за включването. -
Да, хубав стих. И актуална история на много млади хора по света.
-
Сърдечни благодарности, Деа, за топлия отзив.
-
Много хубаво, Жоро, и много тъжно...
-
Благодаря, Доротея. Въпреки, че тази ми творба е на почти 20 години, все още я имам за сред най-силното, написано от мен.
Благодаря и на теб, адаш. Да, историята тук е наистина, като взета от самата реалност... -
Реална, тъжва история, майсторски пресътворена.
-
Настръхнах. Поздрави!
-
Да, Мариана, тежко и трудно е за ранимите и крехки души. Благодаря ти за това чисто човешко включване.
Благодаря и на теб, Дени. -
Хубаво ти е това, Жоре.
-
Благодаря, Теодора, за силните слова, относно творбата ми.
-
Невероятно, Георги, моите поздравления! Звучи като балада! Тука чувствата просто се гърчат, моите аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти от сърце.