Намерих пътека и тръгнах по нея,
отведе ме тя в чудна гора…
Навред омайна, дивна красота,
спираща дъха...
Слънцето ме погали, обля ме топлина.
Стигнах до езеро лазурно, а на брега
видях приседнала девойка млада
да плете венец от пролетни цветя.
Лицето й излъчваше наслада.
Косите й с цвят на стара ръж,
очите й - по-сини от небе,
погледнеш ли я ти веднъж, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse