AvrorA (Ани)
24 314
2.05.2008 г., 12:16 ч.

Четири сезона 

  Поезия
2263 0 13

Намерих пътека и тръгнах по нея,

отведе ме тя в чудна гора…

Навред омайна, дивна красота,

спираща дъха...

Слънцето ме погали, обля ме топлина.

Стигнах до езеро лазурно, а на брега

видях приседнала  девойка млада

да плете венец от пролетни  цветя.

Лицето й излъчваше наслада.

Косите й с цвят на стара ръж,

очите й - по-сини от небе,

погледнеш ли я ти веднъж,

в плен остава твоето сърце.

Приседнах тихичко до нея на брега,

заслушах се в нежния и топъл глас

и в този миг прозрях...

Това бе тя – тя бе ПРОЛЕТТА.

Пътеката отново пак  ме призова

и тръгнах да вървя през чудната гора.

Стигнах до  поле със златни жита,

обляно бе от ярка светлина.

Сред полето съзрях прекрасна девойка.

В една си ръка държеше житен клас,

а в другата - житена ръкойка.

Познах я, това бе тя – тя бе ЛЯТО.

На лицето й грееше усмивка нежна,

в очите й пламък закачлив блести,

смехът й  весел над полето се разнесе,

вятърът се заигра с непокорните коси.

Усмихнах се и продължих нататък

сред златните жита вървях,

полюшвани от летен вятър,

вървях и търсих ЕСЕНТА.

Пътеката отведе ме отново в чудната гора.

Но този път различна бе тя...

Застлана с цветен килим от листа,

а дърветата - покрити с есенна премяна...

И сред тях съзрях  нея – ЕСЕНТА.

Красива девойка с топли очи и огнена коса,

боса тя танцуваше сред безброй цветя.

Вятърът свиреше мелодия омайна,

дърветата тихо шептяха...

сякаш пазеха нечия тайна...

Поспрях се да се насладя на тази красота.

После тръгнах пак по пътеката позната.

Но отведе ме тя надалеч, извън гората,

до безкрайна, пуста равнина...

А там бе тя – насред празнотата

красива девойка – тя бе ЗИМАТА.

Очите й, тъжни като падащи звезди,

лицето й, белоснежно със следи от сълзи,

в косите й - сребърни отражение на сто луни...

Прониза ме студ, усетих хлад...

Обърнах се и тръгнах назад...

 

 

 

© Ани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много ми хареса много си добра
  • Благодаря за милите думи Прегръщам ви от сърце Маги, а твоята картина направо спря дъха ми, прекрасно
  • Приказна картина, Ани! Случайно или не - четирите сезона са женски образи... Може би като променливата женска природа...

    Вървях и аз по същата пътека.
    Но Зимата бе друга – лека,
    омайна, дива и красива,
    старица бяла, много мила…
    завиваше ме с пухкав бял юрган…
    И беше приказно вълшебно там!
    Дантела нежна ми плетеше…
    В кристален замък ме зовеше…
    Красива бе и снежно бяла!
    Но се оттегли. Вече е заспала.
    Умората я навести.
    Прибра се в замъка си може би…

    А днес танцува Пролетта –
    вълшебница омайна и добра.
    Разпръсква нежни аромати,
    събужда чувствата познати…
    …
    Стихът ти ме привлече към омайните пътеки... Наистина е магична картината в стиха ти! Благодаря ти за вълшебната разходка във времето!
  • мн реалистична е картината която си предала.най ми хареса описанието на зимата "Очите й, тъжни като падащи звезди,

    лицето й, белоснежно със следи от сълзи,

    в косите й - сребърни отражение на сто луни...

    Прониза ме студ, усетих хлад...

    Обърнах се и тръгнах назад..."


  • Усетих красотата на всички сезони - в природата и в човешкия живот.
    Благодаря ти, Ани!
  • Всеки сезон оставя следи...Поздравления за стиха!
  • Зимата също е красива, Ани...Поздравче!
  • За миг съпреживях тези картини Много е красиво! Браво!!!
  • Благодаря от сърце на всички, които дойдохте с мен на това пътуване Прегръщам ви горещо
  • чудесно описание на сезоните,
    изящно, нежно и топло докосване !
    браво Ани !
  • Много хубаво...бях с теб...страхотна идея
    чудесно претворена в стих! с обич,мила Ани.
  • Грабна ме! Поисках и аз да съм там и да наблюдавам чудните картини, които си описала!
  • Красива картина на сезоните в нашият живот!Прегръщам те с възхита!Погали всичките ми сетива!
Предложения
: ??:??