21 jul 2017, 18:35  

Четиристотин и девет 

  Poesía » Filosófica
753 1 7

Поредна нощ проклета,

кошмари зли сънувам.

Блажено си мечтая,

отново за покой бленувам.

 

Знам, че такива мисли скверни,

дело са на демони в моята душа.

Но по-голяма част от тях са верни,

изповед пред пълна, кървава луна.

 

В огледалото се вглеждам,

и злото виждам там.

Сякаш в пъкъла поглеждам,

и желая да му се отдам.

 

Тъй силно съм привлечен,

от блясъка на оръжието хладно.

В този миг, съвсем обречен,

всичко струва ми се безпощадно.

 

Мракът нежно ме обгръща,

той е като майчина милувка.

Нощта тайно ме прегръща,

за смъртта, ще пазя последната целувка.

 

Любовта си ще намеря,

и няма да е на шега.

Щом замесена във всичко,

е онази със черната коса.

 

Най-накрая навеки ще почивам,

там където всичко тъне в тишина.

В този свят покоят не намирам,

всичко роб е, на грозната лъжа.

 

Окаян, под мрачното небе,

на бесилото ще се поклащам.

Подпрял се на здравото въже,

песен мрачна ще захващам…

© Екатерина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Окаян романтик в мен се бунтува, искал съм много пъти да го обуздая, но вместо туй го затварям в мрак. Сякаш мъртъв е днешният свят за думата "романтика". Но не мога да сътворя любов, ако романтиката липсва. Благодаря Ви, Яна, че с думите си сте уловили есенцията на на моята тъй скверна и възвишена душевност.
  • Харесва ми начинът ти на изразяване. И... някак тайнствено е. Мистично. Романтично. Нежно. Поне така го чувствам. Тъмно. Със зрънце светлина.
  • Да ви кажа трябва, че мисълта ви тече в правилна насока. Любовта е с вибрация огромна, но както вие казвате, тя за хора е, които божественото чувстват във себе си.
  • Трудно е над туй да разсъждавам. Безсилието е пътят от твореца към клонинга. Във Вселената хаос липсва, той е сътворен от умът човешки, както и боговете. Когато умът човешки сътворява любовта, то тя е най-достойното му произведение, но малко са тез творци, които са способни любов да сътворят.
  • Мракът да обсебва душите ни не бива. Но къде ще бъде светлината, ако липсва мрак? Баланс да се наложи трябва и на мракът свобода.

    "И смъртта ще остане без царство." - Дилън Томас
  • Благодаря Алина. Творя поезия, която е тъй мрачна. Но е туй, що извира от моята душа.
  • Прекрасно! "В този свят покоят не намирам,
    всичко роб е, на грозната лъжа." - толкова вярно.
Propuestas
: ??:??