Четиристотин и девет
Поредна нощ проклета,
кошмари зли сънувам.
Блажено си мечтая,
отново за покой бленувам.
Знам, че такива мисли скверни,
дело са на демони в моята душа.
Но по-голяма част от тях са верни,
изповед пред пълна, кървава луна.
В огледалото се вглеждам,
и злото виждам там.
Сякаш в пъкъла поглеждам,
и желая да му се отдам.
Тъй силно съм привлечен,
от блясъка на оръжието хладно.
В този миг, съвсем обречен,
всичко струва ми се безпощадно.
Мракът нежно ме обгръща,
той е като майчина милувка.
Нощта тайно ме прегръща,
за смъртта, ще пазя последната целувка.
Любовта си ще намеря,
и няма да е на шега.
Щом замесена във всичко,
е онази със черната коса.
Най-накрая навеки ще почивам,
там където всичко тъне в тишина.
В този свят покоят не намирам,
всичко роб е, на грозната лъжа.
Окаян, под мрачното небе,
на бесилото ще се поклащам.
Подпрял се на здравото въже,
песен мрачна ще захващам…
© Екатерина All rights reserved.
