21 июл. 2017 г., 18:35  

Четиристотин и девет 

  Поэзия » Философская
842 1 7
Поредна нощ проклета,
кошмари зли сънувам.
Блажено си мечтая,
отново за покой бленувам.
Знам, че такива мисли скверни,
дело са на демони в моята душа.
Но по-голяма част от тях са верни,
изповед пред пълна, кървава луна.
В огледалото се вглеждам,
и злото виждам там.
Сякаш в пъкъла поглеждам,
и желая да му се отдам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Все права защищены

Предложения
: ??:??