Четиристотин и девет
Поредна нощ проклета,
кошмари зли сънувам.
Блажено си мечтая,
отново за покой бленувам.
Знам, че такива мисли скверни,
дело са на демони в моята душа.
Но по-голяма част от тях са верни,
изповед пред пълна, кървава луна.
В огледалото се вглеждам,
и злото виждам там.
Сякаш в пъкъла поглеждам,
и желая да му се отдам.
Тъй силно съм привлечен,
от блясъка на оръжието хладно.
В този миг, съвсем обречен,
всичко струва ми се безпощадно.
Мракът нежно ме обгръща,
той е като майчина милувка.
Нощта тайно ме прегръща,
за смъртта, ще пазя последната целувка.
Любовта си ще намеря,
и няма да е на шега.
Щом замесена във всичко,
е онази със черната коса.
Най-накрая навеки ще почивам,
там където всичко тъне в тишина.
В този свят покоят не намирам,
всичко роб е, на грозната лъжа.
Окаян, под мрачното небе,
на бесилото ще се поклащам.
Подпрял се на здравото въже,
песен мрачна ще захващам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Всички права запазени
