Четирите годишни времена - Пролет
Прободе слънцето с лъчи
на изток пурпурното зарево,
започна над него да гори
сплетеното му от огън кълбо.
От него топлина се изля,
в утробата изстена,
на събудената от пролетта земя
нов живот се зачена.
Препускащи бели коне -
облаци - свита дъждовна.
Подкарал ги с камшик в ръце
южнякът в карета гръмовна.
Спускат се струи дъждовни,
жарта на земята гасят,
стаили сили огромни
живота да възкресят.
Поела в своята утроба
слънчевата топлина
земята елексир забърка -
животворна, пролетна вода.
От тоя животворен дар
покълна малкото зърно.
Разтвори зеления си чар
до него старото дърво.
Цъфнаха безброй цветове
с цветовете на дъгата.
На пролетта очите са те
дошла да прегърне земята.
Да даде със свойта красота
обич на всички,
в любов да гори всяка душа
под трелите на пойните птички.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados