28.04.2013 г., 20:20  

Четирите годишни времена - Пролет

709 1 0

                                           Четирите годишни времена - Пролет

                                                                       

                                                    Прободе слънцето с лъчи

                                                    на изток пурпурното зарево,

                                                    започна над него да гори

                                                    сплетеното му от огън кълбо.

                                                                               

                                                    От него топлина се изля,

                                                    в утробата изстена,

                                                    на събудената от пролетта земя

                                                    нов живот се зачена.

                                                                       

                                                    Препускащи бели коне -

                                                    облаци - свита дъждовна.

                                                    Подкарал ги с камшик в ръце

                                                    южнякът в карета гръмовна.

                                                                         

                                                    Спускат се струи дъждовни,

                                                    жарта на земята гасят,

                                                    стаили сили огромни

                                                    живота да възкресят.

                                                                         

                                                    Поела в своята утроба

                                                    слънчевата топлина

                                                    земята елексир забърка -

                                                    животворна, пролетна вода.

                                                                                       

                                                    От тоя животворен дар

                                                    покълна малкото зърно.

                                                    Разтвори зеления си чар 

                                                    до него старото дърво.

                                                                        

                                                   Цъфнаха безброй цветове

                                                   с цветовете на дъгата.

                                                   На пролетта очите са те

                                                   дошла да прегърне земята.

                                                                          

                                                   Да даде със свойта красота

                                                   обич на всички,

                                                   в любов да гори всяка душа

                                                   под трелите на пойните птички.                                                                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...