28 апр. 2013 г., 20:20  

Четирите годишни времена - Пролет

712 1 0

                                           Четирите годишни времена - Пролет

                                                                       

                                                    Прободе слънцето с лъчи

                                                    на изток пурпурното зарево,

                                                    започна над него да гори

                                                    сплетеното му от огън кълбо.

                                                                               

                                                    От него топлина се изля,

                                                    в утробата изстена,

                                                    на събудената от пролетта земя

                                                    нов живот се зачена.

                                                                       

                                                    Препускащи бели коне -

                                                    облаци - свита дъждовна.

                                                    Подкарал ги с камшик в ръце

                                                    южнякът в карета гръмовна.

                                                                         

                                                    Спускат се струи дъждовни,

                                                    жарта на земята гасят,

                                                    стаили сили огромни

                                                    живота да възкресят.

                                                                         

                                                    Поела в своята утроба

                                                    слънчевата топлина

                                                    земята елексир забърка -

                                                    животворна, пролетна вода.

                                                                                       

                                                    От тоя животворен дар

                                                    покълна малкото зърно.

                                                    Разтвори зеления си чар 

                                                    до него старото дърво.

                                                                        

                                                   Цъфнаха безброй цветове

                                                   с цветовете на дъгата.

                                                   На пролетта очите са те

                                                   дошла да прегърне земята.

                                                                          

                                                   Да даде със свойта красота

                                                   обич на всички,

                                                   в любов да гори всяка душа

                                                   под трелите на пойните птички.                                                                                                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...