Четирите годишни времена - Пролет

                                           Четирите годишни времена - Пролет

                                                    Прободе слънцето с лъчи

                                                    на изток пурпурното зарево,

                                                    започна над него да гори

                                                    сплетеното му от огън кълбо.

                                                    От него топлина се изля,

                                                    в утробата изстена,

                                                    на събудената от пролетта земя

                                                    нов живот се зачена.

                                                    Препускащи бели коне -

                                                    облаци - свита дъждовна.

                                                    Подкарал ги с камшик в ръце

                                                    южнякът в карета гръмовна.

                                                    Спускат се струи дъждовни,

                                                    жарта на земята гасят,

                                                    стаили сили огромни

                                                    живота да възкресят.

                                                    Поела в своята утроба

                                                    слънчевата топлина

                                                    земята елексир забърка -

                                                    животворна, пролетна вода.

                                                    От тоя животворен дар

                                                    покълна малкото зърно.

                                                    Разтвори зеления си чар 

                                                    до него старото дърво.

                                                   Цъфнаха безброй цветове

                                                   с цветовете на дъгата.

                                                   На пролетта очите са те

                                                   дошла да прегърне земята.

                                                   Да даде със свойта красота

                                                   обич на всички,

                                                   в любов да гори всяка душа

                                                   под трелите на пойните птички.