Четвъртият влъхва

Само на дъх съм

от океана.

Каменен влъхва –

с белег от пяна.

Насън дочувам

песен призивна.

Пленен, жадувам

русалка дивна.

С коси зелени

и кожа – мрамор,

все търся нея –

намирам пяна.

Бяла, в прибоя

с чайки прелита.

Уж все е моя –

шуми с вълните.

Кипи, лудува,

но не остава.

Първо целува,

после забравя.

https://www.youtube.com/watch?v=2kg3N-Kz0qI